Това е една статийка от рубриката "Автомобилът на старо: плюсове и минуси" на в-к Авто пазар, бр. 22 [354], от 29.05.2004, с автор Димитър Димитров.

"Дълги години заклетите фиатаджии очакваха най-сетне да се случи чудо и за любимата им марка да дойдат по-добри времена. Те настъпиха през есента на 1993 г., когато дебютира Punto. Наследникът на Uno успя да промени коренно имиджа на италианския концерн, пострадал сериозно през 80-те след серия неуспешни модели. Новакът моментално спечели сърцата на купувачите и специалистите едновременно, при това не само с традиционно недостижимия за конкуренцията дизайн или темпераментните двигатели, а и с качеството на изработката.
Статистиките сочеха, че за първи път от десетилетия повечето собственици на Punto с готовност и радост биха повторили покупката си. Причина за това, естествено, бе изненадващата надеждност на Punto, който бе оценен подобаващо и от специалистите, като през 1995-а спечели титлата "Автомобил на годината". Може би най-меродавно доказателство за качествата на новака обаче бяха продажбите. За съвсем кратко време 3 000 000 европейци избраха компактния Punto, като даже сред капризните и глезени германци се намериха 250 000 желаещи да карат Punto.
Макар да се категоризира към субкомпактния клас, "точката", както се превежда името на модела от италиански, разполага с изключително практична и просторна каросерия, която създава илюзията за по-гопеми вътрешни разпери от външните габарити. Ергономията също е на качествено ново равнище от Uno, който сам по себе си бе една от най-удобните градски коли на 80-те. От предшественика си Punto е наследил маневреността и лесното управление. Кара се леко и сигурно, а благодарение на предното предаване преодолява уверено мокри и заснежени пътища.
Окачването е малко твърдо, но когато автомобилът е натоварен с двама-трима пътници, возията става комфортна. Леката каросерия не затруднява дори базовия двигател, с работен обем 1 100 смЗ и неговите 55 к.с. осигуряват прилично ускорение при скромен разход на гориво. Най-малкият мотор рядко харчи повече от 7-8 л. на 100 км пробег. Най-добре на Punto обаче пасва двигателят с обем 1 242 смЗ и мощност 60 коня. Задоволява се с около половин литър повече бензин, но е много по-еластичен и удобен за дълъг път. Някои почитатели на модела даже го предпочитат пред по-мощния агрегат с мощност 75 к.с., който няма неговия темперамент и гълта повече бензин. За предпочитане е да се избягва най-наточената версия СТ. Нейните 133 коня превръщат "точката" в истински звяр на пътя и са в състояние да направят за смях доста по-престижни и скъпи автомобили, но обикновено такива екземпляри са амортизирани до краен предел.
В Италия дизелът е на почит и затова Punto се екипира с атмосферен и турбовариант на 1.7-питровата "печка", доразработена от предшественика Uno. Разходът им на гориво обаче не е особено по-нисък от бензиновите агрегати, което обезсмисля по-гопямата инвестиция на дизеловите модификации. Разходите по поддръжката на "печка" също са по-високи, което оправдава покупката е само при много голям годишен пробег. Punto помогна на италианците да докажат, че най-сетне са преодолели завинаги най-големия проблем на автомобилите си - корозията. Каросерията притежава отлична обработка срещу ръжда. Почти всички детайли по купето са поцинковани. Единствено слабо място си остава задното ауспуно гърне. Както при повечето автомобили, карани предимно в градски условия, то се нуждае от замяна след не повече от три години експлоатация. Срокът е актуален и за съединителя. Трафикът В града не му позволява да издържи повече от 50 000 км пробег. Още по-податпиви на амортизация са спирачните накладките на спирачките. Животът им рядко надхвърля около 30 000 км, като се износват и предните, и задните. Малко повече издържат дисковете и барабаните на спирачната система. Статистиките сочат, че някои модификации на Punto, произведени през 1993-1994 г., често страдат от прегоряла гарнитура на цилиндровата глава и скъсан ангренажен ремък. Последствията след такава авария могат да бъдат катастрофални за двигателя и затова смяната на ремъка между 105 и 120 хил. км е абсолютно задължителна.
За жалост Punto е наследил някои от проблемите на предшественика си със скоростните кутии. При студено време, например, първа предавка се включва много трудно, а синхроните на пета се износват. Тези недостатъци обаче са по-скоро конструктивни, отколкото вследствие ниско качеството на изработката."
Справка за модела:Ноември 1993 - Punto заменя Uno на поточните линии. За задвижване се предлагат бензинови двигатели с мощност от 55 до 133 к.с. и дизел със 70 коня.
Юни 1994 - Bertone започват производството на кабриоверсия. Откритият вариант се екипира с мотори с мощност 59 или 90 к.с
Януари 1995 - В серийното оборудване е включен еърбег за водача.
Август 1995 - Мощността на 1.2-питровия двигател нараства от 59 на 60 к.с.
Януари 1997 - Еърбегьт за пътника също е вкпючен В стандартната екипировка.
Април 1997 - Мощността на топверсиятв GT е намалена на 131 к.с. Започва монтирането и на дизел с 63 к.с., а кабриото получа моторизации с 60 и 85 коня.
Септември 1999 - На автосалона във Франкфурт дебютира второто поколение на Punto.

Работата е там, че този мотор е без никакви сериозни последици при скьсване на агр. ремьк и нещата опират само до смяна на ремька!!!

те тея капути тва за минус ли го смятат че то на моторите с верига дават тя да се сменя на 120-150хил

информацията за "подобренията" също не е вярна:

'стандартен еърбег от 1995та' и 'стандартен за пътника от 1997ма' -> това е вярно само за ELX моделите.
месеца с новите двигатели не е април , а юни;
освен това, тогава са подобрени окачването и шумоизолацията за всички модели (голям + според мен)

А някой знае ли, какво е това :arrow: Пунто ED, че днес видях едно такова :?: