моите 59 причини да остана в България

1. Защото много ми харесва да живея в кочина.
2. Защото обичам да дишам мръсен въздух.
3. Държа да умра от рак на четиридесет години.
4. Страшно си падам да плащам външния дълг, дето не съм го направил аз.
5. Приятно ми е да работя по един месец за 117 лева.
6. Много ме радват сметките от по 150 лева за парно.
7. Държа съседите ми да са олигофрени.
8. Страшно си падам да ме унижават новобогаташи.
9. Панелните гарсониери ме кефът.
10. Обичам съседът ми да си цепи дървата в хола си.
11. Омръзна ми като изляза на терасата и да виждам как тъпите ми съседи си изхвърлят манджата и
боклука през джама си
12. Обичам депутатите, дето съм ги избирал, да гласуват тъпи закони.
13. Държа да се осигурявам здравно и след това, като се разболея, никой да не ми обръща внимание
14. Кефят ме данъци от по над четиридесет процента.
15. Хубаво ми е да събирам пари за кола от десет години.
16. Обичам да дружа със тъпи, грозни и миризливи цигани наскоро забогатели от съмнителен бизнес
17. Още по-хубаво ми е, когато ми откраднат колата.
18. Харесват ми подкупните ченгета.
19. Харесват ми подкупните митничари.
20. Харесва ми, че абсолютно всички, дето не трябва, са подкупни.
21. Чувствам се щастлив, когато мутрите изнасилят гаджето ми.
22. Чувствам се щастлив, когато мутрите изнасилят и мен.
23. Весело ми е, когато БМВ-та газят хора и се отървават с глоба за превишена скорост.
24. Обичам попфолк.
25. Падам си да ми обират апартамента по два пъти в годината.
26. Хубаво ми е сутрин да виждам некролози на петнадесетгодишни деца, умрели от дрога.
27. Хубаво ми е сутрин да виждам некролози на шестнадесетгодишни деца, застреляни от полицаи.
28. Приятно ми е да ме хапят бездомните помияри, които живеят в градинката до нас.
29. След това ми е хубаво, когато в болницата ми кажат, че се е свършила противобясната
ваксина.
30. Харесва ми да ме ръгат в трамваите.
31. Харесва ми да ме настъпват и да ми кашлят в лицето в тролеите и автобусите.
32. Обичам да ме лъжат на пазара.
33. Обичам да ме лъжат навсякъде.
34. Харесва ми че в България думата “Педераст” звучи гордо.
35. Приятно ми е, че от чешмата в кухнята текат лайна.
36. Обичам да гледам тъпа телевизия.
37. Обичам да слушам тъпо радио.
38. Обичам страшно тъпите театрални постановки.
39. Много обичам да ми спират кабелната телевизия в момента, когато има хубав филм.
40. Падам си да пия метилов алкохол в бутилка от уиски.
41. Весело ми е да гледам как баба ми живее с петдесет лева пенсия.
42. Става ми гот като видя, че баба ми си продава покъщнината да може да си плати водата.
43. Доставя ми удоволствие да гледам как контрольорите в градския транспорт бият хора.
44. Доставя ми удоволствие и мен да ме бият.
45. Радват ме бездомните деца по улицата.
46. Харесвам по цял ден да седя пред телевизора и да няма едно сфястно заведение където да ида
да пия едно кафе.
47. Още повече ме радват бездомните деца, когато са гладни.
48. Обичам да виждам пудели с прически за по сто лева.
49. Става ми хубаво, когато си купувам лекарства с изтекъл срок на годност.
50. Весело ми е, когато освобождават убийци от затвора, за да си правят пломби по зъбите.
51. Кеф ми е когато лекарят ми ми каже, че дължа 50 лева за един обикновен преглед и
консултация.
52. Радвам се, когато срещна случайно на улицата бивши финансови фараони.
53. Радвам се, когато на пешеходната пътека някой шофьор се опита да ме сгази.
54. Обичам да си купувам фалшиви шампоани, от които да ме избиват обриви.
55. Харесва ми, когато някой се закачи на моя телефон и говори половин час с Гвинея Бисау.
56. Приятно ми е, когато някой психопат спечели избори.
57. Много ми е гот, когато родителите ми живеят на заеми.
58. Радвам се като някакъв изрусен, детствен педераст ме срещне на улицата и ми каже:”Скъпи, обичам те!”.
59. Радвам се, когато разни тъпаци с костюми за по хиляда лева, наскоро купили по един мезонет на трите си любовници, с извъннормено тегло от прекомерно ядене на езици от пъдпъдъци, прекарващи уикендите на островите Тонга, возещи се в служебни коли, струващи колкото половин поликлиника, децата на които ходят с по шест бодигардове, жените на които се занимават с това да си купуват гащи от Париж всеки втори петък на месеца, да се опитват да ме убедят, че нещата някога
ще се оправят.


следва продължение -->

Малко си краен в някои от нещата.

От къд знаеш, че той ги е писал?

Това не са негови мисли. От много време се търкалят в Нет-а. Щеше да е весело ако не беше тъжно. Нищо в държавата ни не е наред и няма и да стане. Забелязва се някакво малко повишаване на жизнения стандарт, но като цяло сме си на същото дередже. Работата обаче е там, че вече хората дотам са се обезверили, че предпочитат да теглят една махайки с ръка и да си продължат по старо му. Просто годините на прехода ги научиха да знаят и виждат кога управляващите им не стават, но също ги научиха и, че който и да дойде е същия. Съжалявам за острите думи, но сегашните ни политици до един са измет.

това не съм го измислял аз, текста го имам от повече от 7-8 години и през всички тези години е звучал актуално ..
затова реших да го споделя тук ..

Абсолютно всичко написано е вярно! Аз обобщавам причините само в две - простащината и простотията.

вие пък веднага да подскочите че не съм ги писал аз ... аз съм си признал, просто и тримата сме пуснали мнение в една и съща минута
аз - 3:53 pm
Ferrari - 3:53 pm
Tuzarka - 3:53 pm
голям фън ... жалко че няма секунди

ето продължението:

" Защо не харесвам България? "

1. Защото Тази Страна мирише лошо. Тя е непочиствана и неподдържана като хората, които без да се усещат, живеят в нея. Всичко в Тази Страна се изронва , лющи, обраства и потъва. В Тази Страна природата и хаосът винаги взимат връх над промяната и усилието. Тук, в Тази Страна са красиви само природните гледки, църквите и морето. Отдалеч.

2. Хората на Тази Страна са издигнали Търпимостта в култ. А тя, съчетана с Обществoто дава само един плод - плода на обикновения некачествен егоизъм. Навсякъде в природата и при Хората-работещи-за-себе-си, егоизмът е Машина за Прогрес. Тук тази машина работи колкото да отреже ръцете на Хората-работещи-за-себе-си.

3. На това място е измислена и работи усърдно единствената във философията антитеза на космополитизма. Това е “махалитизмът”. Тази страна се чувства и се държи, сякаш е сама на планетата, а вътрешния й живот къркори най-вече от глад за вътрешен живот.

4. Пак в Тази Страна се твърди, че махалитизмът няма алтернатива.

5. Вечната Нова олигархия. В Тази Страна тя регулярно плячкосва до изнасилване целия обществен ресурс, потенцията на природата и самата нация.

6. Вечната Нова олигархия никога не експлоатира, а циклично пропилява желанията, идеите и възможностите на индивидите си, които разполагат с подобен капитал. И в услуга на Новата олигархия - и Търпимостта е култ, и махалетизмът е безалтернативен и никой нищо не разбира от данъчни декларации.

7. Скепсисът и жалкото съществуване на така наречената “интелигенция”.

8. Оправданият оптимизъм и житейските успехи на така и не-наречената не-интелигенция.

9. Тоталното обществено лицемерие. Езиците, на които говори общественото и индивидуалното съзнание се отричат взаимно и драстично се разминават. Това е нормално за което и да е място на света, но тук комуникацията между тези два езика прилича на мръсните жестове на глухонеми хора, които въобще не са в една стая.

10. Липсата на Правила. В Тази Страна писаните и неписаните Правила висят напечатани на циклостил и набучени на пирон в тоалетната на двора. Когато ти потрябват Правила, винаги се оказва, че някой преди тебе ги е употребил и трябва да ползваш Неговите Правила.

11. Липсата на памет. Нацийната амнезия се състои в осъзнатото и практикувано екзистенциално безсмислие. В тази страна семиотичният знак за “вчера” е неясен точно колкото знакът за “утре”. В тази страна не никой не е оттук и всеки е за малко.

12. В Тази Страна имената на мъртъвците се пазят само 15 (словом: петнадесет) години.

13. Липсата на знаци. Пътни знаци.

14. НеЗнанието. Тери Пратчет казва: “Подозирам, че всъщност никой на тази планета не знае как точно работи видеото.” Никой не знае как се точно съществува Тази Страна. Как точно работи, и въобще работи ли или просто се търкаля. Как катастрофира Тази Страна? В тази страна никой никога не е чувал тихото мъркане на добре поддържания Обществен двигател с мощността на няколкото милиона човешки сили.

15. Перманентния Експеримент. Ако всяко поколение се обърне назад и провери по години живота си, без изненада ще забележи, че с него е експериментирано на всеки етап от живота си. Малко от историята на Поколение 70:


1976 година: на 6 години
Провежда се експеримент - могат ли децата да тръгнат на 6 години на училище. Множество деца тръгват на училище на тази възраст и в тази година по системата на Лозанов.

1980 година: на 10 години
В четвърти клас Поколение70 учи материала за пети клас. Идва нареждане за отмяна на системата на Лозанов. Поколение 70 минава в пети клас и учи същото като в четвърти, за да се изравнят по старата система. Една година от живота на Поколение 70 вече е загубена.

1984 година: на 14 години
Поколение 70 влиза в Гимназия. Учи средно четири години, за да разбере че се въвежда експеримент със системата на УПК. Всеки трябва да има професия. Една година (това е 87/88 г.) Поколение 70 учи стругарство, шоколадиерство, тракторизъм, шев, кройка и въобще трудово обучение. Нито един представител на Поколение 70 днес не работи това, което е учил в неясната абревиатура УПК . Още една година от живота на Поколение 70 е загубена.

1988 година: на 18 години.
Поколение 70 влиза в казармата. През 1988 тя е с две годишен срок. През 1990 г. срокът й намалява на година и половина. Така Поколение 70 е последния набор, който служи две години. Само след още една година военната служба се намалява на срок от една година. Това показва, че от живота на Поколение 70 е загубена поредната година.

1995 година: на 25 години.
Поколение 70 губи по семестър или по цяла година защото се занимава с политика - стачки за Луканов и стачки за Виденов. Поколение 70 не смята обаче това време за изгубено. Поколение 70 се радва, че е живяло в интересни времена. Поколение 70 не е дребнаво, то дори си вярва че е посветило част от младостта си на Революцията. Това е характерно за доста поколения у нас, нали?!

Днес Поколение 70 отива към 30 години. Поне три години от живота му дотук са загубени. Могло е да бъдат спестени. Това са 10 % от живота на Поколение 70.
Експериментът продължава.
16. Американската и българската мечта. Разликата между тях е като разликата между “готина пичка” и “готина печка”. Като разликата между думите “планета” и “платена”

17. В Тази Страна има само два типа хора: Наркомани и Бандити.
Първите седят в духовна и физиологическа абстиненция и задоволяват наркотичния си глад с каквото намерят - от съмнителна джанкова ракия до съмнително прахче. И умират от свръхдоза без да дойдат в съзнание.
Вторите също умират от своята свръхдоза, както и да се нарича тя: холестерол, адреналин при престрелка.
Между двата типа хора в Тази Страна няма нищо. Това е единственият асортимент на пазара на обществените персонажи.

18. Защото в тази страна никога не е имало импресионисти.

19. Защото ако имаше импресионисти в Тази Страна те щяха да я опишат по следния начин:
“Едно място, където човекът води след себе си стадо Епитети, а то пасе червената трева по хълмовете на Самотата.”
20. Градския транспорт.

21. Заради това че нито един чиновник и бюрократ досега не е бил разкъсан от разярена тълпа, нито едно гише не е строшено с камъни и защото ОПАШКАТА е основната форма на съществуване в Тази Страна.

22. Тази Страна се нуждае от човек, която да я започне и създаде отначало.

23. “Философията на компота”. Едно необяснимо и неизследвано явление, което свежда бита и духовността на един човек, до това как да запази за по-дълго плодовете на своя труд, зеленчуците на своя труд, и арпаджика на своя труд.

24. Креативният гений на Тази Страна. Той стига дотам, докъдето някой е хвърлил стара щайга, която чудесно гори, безплатна е и може да бъде запалена, за да се разгори и да свети под казана превеликата и уникална Философия на компота. А креативният гений на Тази Страна ще стои край компотения огън и ще изправя с камък пироните на щайгата. Те ще бъдат използвани за укрепване на националното самосъзнание на креативния гений на Тази Страна.

Всичко това звучи сложно, но не е.

25. Винаги когато едно поколение си отиде, то завещава на следващото именно тези си две неща - малкото си проверена философия и непроверен брой компоти.

26. Обществените тоалетни - заради връзката на човешкия дух със сюрреализма на местата за голяма нужда.

27. В Тази Страна най-забранената за писане дума, е думата “лайно”. А кенефите, улиците, градовете ни са тапицирани с говна и урина. Направете връзката: в много от страните с най-чисти тоалетни на света, думата “лайно” е прост идиом - любезен признак на несъгласие и негативна оценка.

28. Пренебрежението, неприветливостта и направо омразата на Нормалния свят към Тази Страна.

29. Въпросът, който си задава всеки - наистина ли си заслужихме с нещо тази омраза, или тези хора са просто едни лоши и студени хора, които не желаят да разберат нашата душевност?!

30. Слънчогледовото семе, овъргаляно в сол и брашно, изпечено във фурна и продавано от цигани на улицата.

31. Хората по улицата. Те са тъжни, с наднормено тегло, неподстригани и небръснати, лошо облечени и зли. Те са най-добрата люпилня за мизантропията - хранителната среда на нихилизма. Те са катализатор на песимизма и щам на типичния балкански сексизъм.

32. Централна гара, РСВ и втора класа на БДЖ.

33. Глаголът “щях”. “Щях” е най-често срещаното глаголно време на тази страна . Но не защото е любимо. В него винаги личи носталгията на миналото, което е щяло да се получи, но е свършило принудително.

34. Нещо изключително патетично и просто: в тази страна никой не знае словосъчетанието “граждански права”. И никой не ги търси, освен в речника, където попада на думите “граница”, “гравитирам” и “грапа”.

35. Околовръстното, Лъвов мост, заради крайните квартали, заради панелите, заради грозотата, сивото и цялата Вселенска Прах, която се е струпала, изглежда, именно тук.

36. Лошата източна музика, чийто стил в превод на български звучи така: “народ-народ музика” (преведи си сам понятието “поп-фолк музика”).

37. Защото у нас на мач футболистите бият съдията.

38. JFK: той беше казал един път - “не питайте какво може да ви даде тази страна, а се попитайте какво вие можете да дадете на тази страна...”

Повечето хора обаче в тази страна й дадоха каквото можаха. Дадоха й шанс - не емигрираха веднага. Хора, като теб и мен, хора, които не могат да бъдат обвинени, че са стояли на едно място. Хора, които опитаха какво ли не, не можаха да станат Бандити, твърде страхливи бяха да станат Наркомани и просто днес си тръгват. Не, не е късно.

39. Остаряващата нация, заради липсата на желание за бебета в Тази Страна.

40. Приятелите ми, заради съучениците ми, заради хората, които си отидоха, които си отиват сега. Заради тези, които дори няма да си отидат: не само че не харесвам тази страна - просто неистово не мога да я разбера и понеса.

41. Моят “Регистър на Изгубените каузи”. Той е отделна книга.

42. Безсмислието да напишеш 49 отговора на въпроса “защо не харесвам тази страна”. После да си вземеш парите, да се напиеш, да се напушиш, да повръщаш, да погледаш видео, после пак да попишеш. Защо ми се струва, че на друго място, на друг език, по същото време, всичко това щеше да има някакъв смисъл?

и преди да сте подскочили пак .. това е статия на моят идол още от време оно - Мартин Карбовски

Колега нищо лично, надявам се няма да ме разбереш погрешно. Не смятам да си правя труда да прочитам втората част. Мнението ми е лично, и ще ви помоля да не се ангажирате с коментар.

все пак всеки си има различни разбирания за което не мога ни най-малко да те упрекна, а не съм си и помислял ... дали моите разбирания са по-правилни или твоите.. за това няма велика и еднозначна истина .. всеки вярва в каквото му харесва

Колега нямам нищо против идеята на написанотор но си личеше стила, което и другаря началник забеляза. Например точка едно "1. Защото много ми харесва да живея в кочина." Трябват ми точно 15 минути старание, и ще го напиша далече по смислено и не толкова плитко.

малко уточнение:
част първа: "моите 59 причини да остана в България" - нямам ни най-малка представа кой е автора му

част вотра: "Защо не харесвам България?" - автор - гореспоменатата личност

честно казано и двете ми харесват, но
реално двете части нямат нищо общо помежду си доколкото знам ... просто ги пуснах на 2 пъти
за да не се събира много за четене

Някога бях на крачка да се махна от тази страна(не, че сега не съм). Тогава, ако някой ме беше питал за причините, горе-долу са тези. Въпреки личната ми антипатия към автора, написаното, за съжаление е напълно истинно...

Някак само мисълта че писанието е на колегата Карбовски ме карат да изпитвам дълбока неприязън към статията ( да я наречем така, въпреки че този адски неможач М.К. е нищо повече от невъзпитано парвеню, нямащ инстументи други освен злост и грозота на изказ и писание). CHILIEV човече, много съжалявам че се изказвам толкова силно и нелицеприятно за човек който харесваш, надявам се да не се обидиш! Не съм съгласен с 99% от написаното. В първата статийка нещата бяха някак изложени като факти, без лични чувства на драскача, без злобата характерна за средностатистическиа българин. Докато в драсканката на М.К. лъха злоба, низост и грозота. Нямам против всеки да може да изкаже позиция, но да е поне с някаква доза възпитание. Аз лично съм направил своя избор и съм тук в България защото така съм пожелал. Защо трябва по точно български тертип винаги за всичко да пищим, защо повечето хора са склонни да винят винаги другите за своето положение, защо никой не види първо себе си ...? Ако искаме да ни е по чиста държавата, ми айде по малко да мърсим, ако искаме да се отнася с нас по добре контролата в транспорта, ми айде да си дупчим билети, ако искаме да няма лайна ОКОЛО кенефа, ми айде да ачкаме НЕ ОКОЛО него...! Ама не, на нас все другите са ни виновни. Ако питаш нормален човек от улицата защо е намусен, ще ти даде 1021348771 причини и то само на прима виста, но нито една няма да е свързана с самия него.
Пак се унесох в размисли и страсти - ако съм обидил някой - съжалявам, не е било предумишлено.
И колеги, дайте го по весело