Културния човек е културен и в шофирането. Как се извинявате на колегите когато направите гаф на пътя. На всеки се е случвало да отнеме предимство, да се пестрои в последния момент и т.н..

С вдигане на ръка, пускане на авариини за монет...

Точно ...

И аз така, с извинение с ръка. Винаги го правя, въпреки, че ми се налага рядко. Мразя да се свири, ръкомаха, псува и т.н. Когато някой направи нарушение срещу мен никога не свиря. Забелязвам обаче една тенденция по-често вече да се отстъпва предимство на коли, чакащи да се включат в движението, което си залужава похвала(естествено като не пречи на другите). Не знам дали е тенденция, но ми се струва едно минимално подобряване в културата на движение :roll:

Първо - гледам да не ми се случва!

Второ - и аз използвам всички познати знаци, като вдигане на ръка за поздрав, или аварийки.

Културата е в това да правиш максимално малко, или никакви нарушения, а не в това, как и дали ще се извиниш! Вежливоста и мисълта за останалите никога няма да бъдат преоритет за българските шофьори, колкото и ни се иска да е обратното.

Да съгласен сам с вас.Когато някой сгафи най-малкия жест който може да направи от негова страна е да се извини
всеки прави грешки. Само че май някои бъркат махането с ръка или авариини мигачи с показване на среден пръст

Аз също се извинявам с вдигане на ръка, въпреки че ми се налага рядко... нали знаете колко сме примерни жените зад волана
Но МНОООГО се дразня не толкова от това, че някой ми е отнел предимството, сякъл ми е пътя или ме е "свил", а от това, че след като го е направил вместо да се извини ме гледа НАГЛО... сякаш едва ли не аз съм виновна за неговата грешка :twisted:

Според мен е неоходима култура и от двете страни и от нарушилия правилата и от потърпевшия.Много е грозно когато някой потърпевш се нахвърли с груби приказки викове и псувни по провинилия се и с това съвсем го побърква а съвсем друго е когато с лека усмивка му подскаже че е сбъркал и да внимава за друг път.Верно е че има мутри на които не им пука когато грубо нарушават правилата но поне в болшинството трябва да бъдем колегиални.

Карам предимно бавно. Всъщност зависи как ми почва деня. Някой ден когато съм на кеф си карам с 80/90, дръг път (или ако бързам, което рядко се случва, защото когато пътувам ставам и тръгвам раноп-рано) карам със 110/120.
Често когато карам бавно ме застигат коли или джипове, които карат бързо, искат да ме изпреварят, но нямат видимост. Тогава им пускам десен мигач и те ме изпреварват. Става ми драго, когато след като са ме изпреварили, въпросните ми пускат за момент аварийните. Тогава винаги ги поздравявам със присветкане с дългите.
Хихихи. Веднъж даже един пенсионер в Русе ми изръкопляска, че му дадох път на една пешеходна пътека, а зад мед един бакшиш се разсвири, че бях задръстил като съм спрял и двете платна, а той бързаше, но те бакшишите са си такива де :mrgreen:

Моя дядо, Бог да го прости, ме учеше да използвам мигачите не само да показвам на къде ще завивам. Той знаеше своеобразен език между шофьорите. Аз обаче имах впечатление, че много малко хора го владееха. Говоря за преди 20 години. А език, който не владеят и двамата събеседници е непотребен. Дали са били по-културни хората преди 20-30-50 години.
Веднъж се срещнахме на много тяана улица и се заклещихме с едно Пунто. Караше го жена и беше влязла неправомерно в еднопосочна улица. Вратите ни се докосваха и аз се притесних, като видях, че отсреща е жена, а зад мен имаше коли и инициативата не беше у мен. Оставаше тя да реши проблема. Хайде предполагайте какво се случи! Мадамата си свали стъклото и ми изкрещя:" Къде се буташ бе педераст". Усетих струйка пот да се стича от под мишниците ми чак до лактите. Помислих си, дали тази жена не си е помисляла, че може да попадне на голям "кавалер", който да й изтресе един в носа и да я остави да спи. Нямам думи. Добре, че вратата ми беше блокрана и имаше време да преброя до незнам колко. Иначе нямаше да се сетя изобщо за броене.