Падна първия сняг. Изкарвам си Типо-то и поемам към работа. Гумите - летни. Мързи ме да ходя до сервиза. Наближавам работа. Някакъв човечец спрял с колицата в моето платно. Движежейки се с култовото ускорение от 20 км/ч и усещайки леда под мен нежно почти прочувствено завъртам леко на ляво волана с цел заобикаляне на субекта пред мен. И тук започна лошото. Типо-то ми тегли една и плавно донякъде грациозно се понесе по диагонал към отсрещния бордюр. Аз виждайки неизбежното зачаках ... След около 2-3 секунди се чу тъп удар от сблъсък с каменното ограничение на пътното платно познато повече като бордюр. Включих нежно на първа. Колата потегли. Стори ми се че е добрър знак. Паркирах. Поледнах предното ляво колело - късметлия съм си. Капака на джантата се беше пръснал но другото си беше здраво. Извод - кофти комбинация е да се кара по лед с летни гуми.