И ето, народната наука достигна степен, в която, с оглед на бъдещото си развитие, се нуждае от точно класифициране на автомобилните познания на гражданите. Академик Милев, приседнал между колбите си, запретва ръкави и набързо съставя този безценен бюлетин.

I група

Са хората, които най-общо различават типа превозно средство, примерно кола, автобус, самолет, кораб. Жени, баби, деца, те се ориентират главно по размера, скоростта на движение и цвета на обекта. Ако разменят боята на трамваите и тролеите, половината ще се загубят по града и няма да успеят да се приберат вкъщи. За тях “баничарка” е жена, която произвежда баници, а не всенародното име на “Рено Рапид”.

II група

Поназнайват марки и модели, главно каквито те самите управляват, продават или се возят всеки ден. Назовават останалите участници в движението като “Това е Мерцедес”, а не като “Това е ЕсЕлКа”. Понякога ходят сами да си сменят маслата, но ако майстора ги попита “к’ва е тая кола, немска или френска” зациклят жестоко със симптоми на епилептичен пристъп. Натискаш им рестарта и пак тръгват.

Ако се возиш при такъв шофьор, не е добра идея да крещиш “Внимавай, сливенската “Сиера”, внимавай!”, ситуацията е “нерде Сливен, нерде Сиера”, по-добре заложи на изпитаното “белия педерас отдясно”



III група

Са вече пазители на Знанието. За разлика от II група, спокойно разпознават кола с отчупена емблема, само по формата, дебелината и дори прогнилостта на ламарините. Всички марки без Корейките, тия гадове имитират яко. Знаят кои са фабричните цветове на по-популярните модели и се смеят ехидно и сочат с пръст като мине някой пребоядисан (хе-хе, на тоя боята му струва повече от колата). Авто ентусиастите от тази група не се страхуват да наврат глава под капака, а в багажника им, вместо семки и бонбонки, дрънкат части и инструменти от първа необходимост.
IV група

са господарите на Силата, хората, при които Йода си е взел книжката. За тях “Ламбо” не е министър на културата, а грациозна дама с фамилия “Галардо”. Могат да изброят хронологично всички модели на всяка марка отпред назад или отзад напред, а в главата им постоянно се върти автопазар - купуват, продават, демонтират, продават, после пак купуват каквото са продали с 2000 лева разлика и т.н. “Пасат” за тях е обидно общо понятие, те работят с година на производство и различават “късата лайсна”, “дългата лайсна”, юбилейки, френско, турско и румънско “Рено” и секакви други пинизи. Техният Исус не държи кръст, а гаечен ключ. Сменят гуми с голи ръце, зареждат акумулатори само с поглед и лягат в прахта, така, само за да проверят нещо. Купуват си качествени коли и ги държат измити в гаража, а карат таралясници, които не са виждали преглед от 10 години. Те са 4-та група. Опасните.

взето от Б + Р + К

Луда работа! Аз със някой изключения съм в IV-то отделение