На седми септември(петък) приключих нещата с командировката ми във Велико Търново . А и на другия ден имахме уговорена среща от форума на „О’Шипка” в „Люлин” и трябваше да се прибера обратно в София. Следобяд закарах колата на автомивка и я оставих да поизъхне още мъничко на паркинга. За последно проверих нещата които ме накараха да бия целия този път през почивните дни, пих едно кафе казах по едно чао на колежките и на един колега май, не съм сигурен. Паля, и газ към София. На отиване се бях запасил с всичко за което може да мечтае един сървайвър например минерална вода, кафе, кроасани и вафлички и две кутии цигари, но понеже мислех само как да се прибера по-бързо пропуснах тези изключително много бавещи ме процедури въпреки че се намирах в МОЛ и минах покрай куп магазини. По едно време взе да пръска дъждец, който в последтсвие си заваля като из ведро. И точно в този момент чистачките нещо загубиха синхрон и започнаха да се удрят кръстосват и в един момент спряха. Кога си мислите че е най-удачния момент да се развалят чистачките? През някой слънчев летен ден, когатато няма и помен от капка дъжд та хората правят разни молебени по този повод, а ти случайно пред блока преди потегляне искаш да изчистиш някой пилешки снаряд от предното стъкло? Ами де да беше така. Късния следобяд на Витиня в най-проливния дъжд, лека мъгла при ремонтиращо се едно платно, и движението от двете посоки е в една лента преградена в средата за сметка на аварийната лента, която бих могъл да използвам и всичко това зад един тир, който естествено нямаше калобрани(не че много щяха да ми помогнат де) и приличаше на самолет „Амфибия” участващ в гасенето на пожари. Точно след секунда не виждах нищо, а първоначално гениалната според мен идея да продължа да карам(нямах друг избор поне докато не намеря къде да спра) показвайки глава през прозореца се оказа провал освен качественото охлаждане което получих, вече не виждах и до предното стъкло. Имах късмет че след около минута каране, незнайно как безинцидентно се ремонтираше другото платно на пътя и всички автомобили пресичаха... с изключение на мен. Едвали щях да успея да взема завоя с каквато да било скорост, и си продължих направо(малко се пораздрусах, ама не беше фатално)и спрях веднага щом усетих че никои не ми е на задния номер. Точно за 30 секунди установих проблема - просто се развили гайките тедо държат чистачките, и те изкочили от шлеците. Все пак гайките си бяха там...но тръбно ключе 13... Единственото което намерих в багажника бяха малки клещи резачки(използвал съм ги някога при запояване на тънки кабелчета), бяха ми полезни докато си изрезвах ноктите в знак на безпомощност пред майката природа. По едно време видях че наблизо има спряла една „Нива” пишеше магистрална охрана, а ония тупан само сейр си гледаше, отидох попитах за някакви инструменти а той ухилен до уши ми предложи едно ключе 10-12 имаше такива в комплектите на едновременшните колела „Балкан” от тези малките по 110лв. Ммдам нямаше как да ми се размине толкова лесно, а и той веднага след това драсна на някъде. След около час и половина висене и оползотворяването на последните две цигари, дъжда понамаля с мъничко. Идеята за пътна помощ и това че ще ми струва една каруца пари ме нави да рискувам. А и ми беше изключително некомфортно да гледам ехидно ухилените физиономии на всички които преди това бях задминал по пътя. Пък и какво странно има в това да видиш напръв поглед спортна кола на аварийни на магистралата, като танк насред полето(знаете за кой танк говоря). А и се предполагаше че на „Витиня” дъжда ще спре напълно някъде началото или средата на идното лято. Издебнах момент и се включих в движението. После лекичко(на места с 80-90км/ч) в авариината лента се придвивжах бавно и славно. Поне настрани и назад виждах перфектно. Но предното стъкло започна да се поти много сериозно заради залепената ми в него физиономия, явно при неработещи чистачки няма оправия. Единствения шанс е климатика и го пуснах. Няма нищо по-хубаво от това на стъмване целия вир вода да караш на с пуснат климатик. Виждах не повече от десетина метра пред мен, а и любезните тираджии винаги бяха така добри да минат плътно до мен без значение че третата лента е свободна и няма приближаващи се автомобили. Освен тоновете вода които изливаха върху мен въздушната струя даваше допълнителна посока на автомобила, и за да хвана пак някакъв прав път ми беше нужна поне половин минута. По едно време видях и фарове срещу мен, които изобщо не се движеха, а някъде от ляво си имаше движение, реших че немога да разчитам това да е халюцинации и заковах спирачка. Оказа се катастрофа някаква астра комби се забила в патрулка, ама патрулката яко размазана, не че астрата беше по здрава де. На мястото имаше още една патрулка с двама полицай(явно само за да охарняват колите). Измъкнах се по някакъв начин и от тази ситуация, а полицайте въпреки странните погледи решиха да ме оставят да продължа, като и аз самия незнаех до къде. Малко след това скъсана гума от тир изхърчала или просто захвърлена в авариината лента, за малко не ме изхвърли от пътя, но в крайна сметка пак имах късмет. И така докато наближих София и видях табела с надпис „Яна” и един мост под който мога да спра, а и имаше и четвърта лента за завиващите. След като спрях с огромно задоволство установих че грозния шум който кънтеше в колата не е от стържене в мантинелата, а от тракането на неголямото количество зъби останало в устата ми вследствие на буйните млади години. А и усещането на едвали не скърцащитеми ставите при движение беше причина да поръзмърдам малко топката лед в главата ми. Тогава се сетих че имам някъде в багажника една чисто нова фланелка „шел ви пауър дизел” от някаква промоция за над 25 литра гориво, които заредих на тръгване. Преоблякох се това ми гарантираше поне още няколко минути живот преди да замръзна. Ей чак сега го разбирам ония пич дето прекоси „Ламанша” за някакво рекордно време и каза че температурата на тялото му е била под 32 градуса. Вече звъннах на един приятел с който заедно правим колата, обясних му за какво иде реч, момчето разбрано излезе и каза че ще дойде а аз му обясних къде. След половин час някъде, аз уж да му дообясня къде съм точно, а и истината беше да му дам малко зор, само чух „бързо че нямам батерия” и едно тиит-тиит-тиит после. Надявах се да ме е разбрал къде съм точно, и се преместих на по видно място - едно кръстовище което води към селото и съответно се идва от магистралата. Спрях на видно място пуснах авариини и за чаках. В следващия един час отново бях обект на внимание, както при първото ми спиране на магистралата. Този път доста заинтересовано една синя доста наточена лада петица изкачаше от всевъзможни места(незнам но това кръстовище сигурно се казва осемте кьошета) и от вътре две лица с несъмнено ромски произход, повдигаха глави а единия сучеше и мустак, можеби при вида ми на вкочанен и изтормозен небръснат тип с вида на чеченски бунтовник, очакваха че там ще приключа земния си път а за тях ще остане някаква плячка. Но лешоядите явно се спираха при мисълта, че иначе не лошо изглеждащата кола(без външни удари)и работещия на моменти двигател може да бързичко да дръпне на някъде, и ще си останат с гледането. И така след още малко чакане и няколко любопитни погледа от черномурите физиономии се появи и моя човек. Операцията по затягането отне между 10 и 15 секунди, и още толкова докато го преследвах с две по десет лева в ръката все пак е петък вечер а и бензих е харчил. В крайна сметка си тръгнах по пътя нормално, само дето за „дружба” не посмях да мина през циганската махала както обикновено, и го направих през „Слатина”. И така благополучно към 22ч си бях вече вкъщи.

Колега LEVSKI, след като прочетох цялата тема......ъъъ, така де, пост, мога да кажа няколко неща. Първо - имаш талант да разказваш, зарязвай това системно администриране. Уби ме, честно, зад суховатото заглавие ако съм очаквал да се крие подобна тема, която така да ми вдигне тонуса тая вечер - здраве! Второ, дай да прекръстим темата, а? Сагата на едни чистачки или как да вземем Търново - София за шест часа добре ли е като заглавие? И трето, надявам се, че не си настинал след цялата тази гимнастика. А, и още нещо, друг път карай с пълен набор от инструменти в багажника, може и да потропват, но има смисъл от тях

Промених загавието доколкото символи позволява. Относно инструментите, освен тях смятам да си сложа и теглич, а на теглича още едно купе та като едното закъса, другото да го дърпа

Не ти е било лесно . Един съвет носи си куфар с инструменти в колата когато тръгваш на дълъг път . То да не се случва , по добре да си ги повозиш малко , а ако се наложи са ти под ръка . И да почертая че аз без инструмент не тръгвам на никъде . Още нямам чук и секач

Аз вече всичко имам. За къде съм без един чук и секач

УеУееееееееееееее! Направо ме уби с тая история , от какво малко нещо колко много гллавоболия! и без това от дълго време се навивам за инструменти ма сега де надъхах повече!

Задължително чук и секач - много полезни инструменти . Когато развиваш шестограм и той се счупи и остане в болта тогава инструмента е ясен да поясня не беше по колата .

малиии .. да ти се чуди човек да ти се смее ли да плаче ли ... тцтцтц .. супер история и много добре и увлекателно разказана ... ти защо не издадеш книга ... предлагам "патилата на ЛЕВСКИ по пътищата" и искам процент

Интересно как са се отвили и двете гайки едновременно...

Колега казаното от мен, е абсолютната истина, няма нищо преувеличено. Първоначално чистачките се кръстосваха и удряха. Няколко дни преди това, сменяхме поленовия филтър(ако не се бъркам) със Стефчо. Този ден е било първото им натоварване след пипането, явно са били недозатегнати и двете гайки. Ще накарам Стефчо сам да опише къде ме намери, в какво състояние бяха чистачките ми, и дали наистина съм го гонил с две по десет лева.

Абе чилиев ние станахме милионери бре . Сериал, книга. Остава и песни да почнем да продуцираме