В Неделя се връщам откъм Панчарево през Дружба. По едно време стигнах до един сфетофар, последният преди надлеза за летището. Беше червено, в лявата лента беше спрял някакъв с ляв мигач. В средната един Вартбург, кола зад която не искам да карам в никакъв случай. Застанах отдясно и тогава видях, че Вартбурга го кара една баба, на която й се подават само белите къдрици и очилата над таблото. И докато си мислех колко правилно съм постъпил като съм се престроил отдясно, светна зелено и бабата потегли като състезател! Изви се смърдящ сивосинкав облак от изгоряла двутактона смес, който задуши хората на автобусната спирка и заплашваше и мен. Дадох газ и все пак настигнах бабата при сервиза с един трабант на покрива. Известно време бяхме наравно с 90км/ч и чак при OMV избягах с около 30м. Сфетофарът светна жълто и аз минах много рисковано с 120км/ч и спрях на следващия под моста, а бабата остана да чака. Стана ми смешно и започнах да си се смея, когато изведнъж до мен спря кола на КАТ! Не ми оставаше нищо друго освен да гледам сериозно и невинно право напред. С крайчеца на окото забелязах как ония вътре се смееха...

Варбурзите по принцип имат добър старт така че не се изненадвай

Да .. до 60 км/ч са като ракета.

... На времето си спомням, нашите имаха Трабант, (за по-младите - двутактов двигател). За разлика от Вартбурга , Трабанта е и много лек.
Тая пущина какъв старт вадеше, ама силата му стига до 50 км/ч.
Тоя трабант и до сега щеше да си е здрав и в пълна готовност, обаче един пич с една Сиера го уби на 4ти км на колелото. Двигателя му си остана здрав но останалото беше на трески и баща ми така и не го оправи.
Баща ми ме развеселяваше с истории за трабанта от сорта: "И аз като го настъпих тоя трабант - 30-40, 30-40 ....." или"а един с един трактор ме натиска да ме изпревари, обаче аз не му се давам, ей, скъсах го един завой, в смисъл трактора зави, а аз - не ... "

Само като си помисля къде сме ходили с тоя трабант, сега да съм - никога няма да тръгна - обаче за 10 години нито един път не ни остави на път, и нито една зимна сутрин не отказа да запали.

Ех младежо какво да кажа аз който съм бил горд собственик на Трабант 601S. Така се случи че през 1983 есента се сдобих с него.По същото време си купих и ново Застава Юго.Така че десет години до 1993 година карах и двете коли.На трабанта бях махнал седалката до шофьора и който се качваше сядаше направо на задната седалка.По този начин имах голямо пространство вътре.Трабанта за обслужване беше много прост.Продадох го на 70 000 км. и действително никога не ме еоставял на път.За времето си беше много добра кола.А зимно време само чукнеш и веднага пали независимо колко градуса е под нулата.За да мога да му използвам мощноста му купих и ремарке от малките туристическите и съм ходил и на море. Ех какви времена бяха...

Аз като гледам можем да си направим клуб на бившите трабантаджии фенове на италиански автомобили . На мен първата кола ми беше семейният Трабант и мислех даже да си го донеса в София докато събера пари за прилична "италианка" ама баща ми го продаде. Забелязал съм обаче една тенденция- който е имал трабант после не си купува немска кола. Щото нали все пак целта е да се смени марката а Трабито е обобщение на немското автомобилосроене .

Яко