Честито! Пожелавам ти спокоен и щастлив семеен живот.
Искам да те предупредя че едва ли ще ти остава толкова време да си ровиш по колата или да се занимаваш с друго хоби след сватбата. Просто се подготви психически. Откак съм се оженил ситуацията е следната:
- Отивам на вилата да правя нещо по колата
- Добре, колко ще се забавиш?
- 2-3 часа
След 2 часа:
- Ало, готов ли си?
- Не, още малко, защо?
- Само питам.
След 30 мин:
- Ало, какво става?
- Абе, т'ва дето го правех съм готов, ама тука захванах нещо друго.
- Колко време?
- Де да знам, половин - един час.
След още 30 мин:
- Хайде няма ли да си идваш?
- Абе мани, закучи ми се тука тва, един болт се скъса, сега го правя. ама ми се искаше да сменя и маслото...
- Ами идвай си де..
- Що, искаш нещо да правим ли? Трябвам ли ти за нещо?
- Не, просто ми е скучно.
- Ами, добре де, нека да си свърша работата и идвам.
- Да, ти само отлагаш...
- Чакай бе, аз да не съм пророк да знам какво ще стане...
- Тогава защо изобщо се захващаш като не е твоя работа
- Ами, на кой е работа?
- Не знам, ама ти не можеш..
- Кои ти каза, тая кола кой я поддържа, аз да няма само по майстори за дреболии да ходя, тя колата си иска време...
- Ами ти само това правиш...
- Ай, стига вече.....
И така нататък в тоя тон докато издържиш и в крайна сметка зарязваш нещо недовършено - и то като имаш предвид че правя нещо по колата не по-често от по 1-2 на месец за по няколко часа. Лично моята жена чувства времето отделено на колата като откраднато от нея. Ти не се притеснявай, свиква се, или ти свикваш или жената само дето второто е почти невероятно. :lol:
Иначе си има и своите положителни страни. Аз не искам да те настрйвам, само да те предупредя за да имаш някяква подготовка като се сблъскаш с 'жестоката реалност'
Успех и наздраве!
)
