Реших да започна тази тема, защото наистина има технически заблуждения които са много разпространени, но за съжаление не съвсем верни. Понякога за това са виновни и рекламите на разни продукти, но най-често проблема е в известно забравяне на основни неща от физиката.
Нямам претенции за "истина от последна инстанция" но все пак...
Чувствайте се поканени да добавяте постове в тази тема, но моля само за едно - правете го само ако сте 101% сигурни за това което пишете. Известна консултация с литература също няма да е излишна. Не ми се ще темата да се превърне в спор кое е вярно и кое не. Разбира се, ако имате основателно съмнение, че нещо не е вярно, пишете не се стеснявайте, но първо проверете.

Твърдение Сцеплението на гумите (триенето) зависи от налягането, затова колкото са по-тесни гумите, толкова по-голямо е налягането, респективно сцеплението.
Не е вярно. Триенето зависи само от свойствата на материалите и от силата с която се притискат триещите се тела. От силата, а не от налягането. А силата, при автомобилите е равна на масата по земното ускорение и не зависи от контактната площ на гумите.
Причината през зимата да се използват по-тесни гуми е съвсем друга - по-тесните гуми потъват по-лесно през слоевете кал, киша и рехав сняг и достигат до твърда почва/асфалт, докато по-широките "плуват" отгоре и нямат сцепление, поради ниското триене с кишата.

ТвърдениеПропан-бутана (метана) има по-висока температура на горене и затова понякога прогаря клапаните.
Не е вярно. Всички газови горива имат по-ниска температура на горене от бензина. Проблема с прогарянето на клапаните се корени съвсем другаде, а по-точно в две неща: Първо, че газовите горива горят по-бавно от бензина. В този случай, ако момента на запалването е твърде късен, горенето продължава и по-времето когато се отварят изпускателните клапани. Това предизвиква прегряване на клапаните (които когато са отворени не се охлаждат от цилиндровата глава). Второ, за разлика от бензина газовите горива работят по-добре при обеднение смеси. Това води до високо съдържание на кислород в изгорелите газове, който при висока температура действа силно окислително на металите. Някои материали просто не са толкова устойчиви на окисление и изгарят.
Първият проблем се лекува със слагане на аванс-процесор на колите с газова уредба (при метан задължително) - освен повече мощност ще имате и по-малко прегряване на клапаните. Вторият ефект за нещастие лечим само оперативно - смяна на леглата на изпускателните клапани и на самите клапани с по-качествени такива.

ТвърдениеСинтетичните масла са винаги по-добри от минералните, защото запазват вискозитета си при големи разлики в температурите.
Това твърдение е най-малкото спорно. Истина е, че постоянството на свойствата от температурата е качество, което е добро. Но, има едно "НО". А именно, че старите двигатели са проектирани във времена, когато за постоянни свойства на маслата дори не са и мечтали. И при положение, че гъстотата (вискозитета) на маслата се е променяла с температурата, конструкторите са се съобразявали с този факт и са го компенсирали по други начини. В двигателя, маслото се движи по различни магистрали и се намира при различна температура в зависимост откъде минава. В старите двигатели диаметъра на магистралите е съобразен с темрературата на маслото точно на това място. Ако маслото е по-горещо, съответно магистралата е по-тясна и съответно ако маслото е по-студено магистралата е по-широка. При използване на масло, което не си промена вискозитета от температурата се получава един неприятен ефект, а именно, че дебита на масло през горещите области на двигателя намалява за разлика от дебита през студените области. Има основателни съмнения, че това може да доведе до повишено износване именно в най-натоварените части. И тук иде и правилото, че е най-добре да се използва това масло, което е препоръчано от производителя на двигателя или поне близко по свойство и състав. Автомобили, които са проектирани за минерални масла, особенно по-старите такива не е добре да се карат със синтетика.

Екстра, само да споделиш и какво наричаш стари двигатели?
80-те години - ясно! Ами 90-те? Аз си мислех, че щом колата е след 90 г. най-добре е да й пляснеш синтетика,
особено за зимния период. Може да греша, та затова питам.

Да, смятам, че за двигатели след 90-а година е безопасно. И въобще логично е най-застрашени от този ефект да са максимално оптимизираните високомощни двигатели за спортни машини произведени през 70-те и 80-те години. Вярвам, че там всичко каквото е могло да се оптимизира е изстискано до край. Но имам например данни, че синтетиката е противопоказна за ладовите и москвичовите двигатели - те са реално стари разработки на БМВ и Фиат доколкото знам. На моето Фиат Ритмо от 1984-а също не бих рискувал със синтетика.

Темата и идеята е чудесна...

Ще си позволя няколко цитата от една чудесна книга:
"Бързо и безопасно" - 1975, автори Далибор Янек (рали състезател) и Мирослав Ебр.


Тук правим уговорката, че зимните гуми в днешно време са доста по-усъвършенстани.. но принципите все пак са същите.






Тук е важно да съобразим, че едно е да пътуваме в голям сняг (където тънките гуми ще потъват) и съвсем друго при поледица (морък и замръзнал път).

Малко информация за притежателите на Мареа (100 16V, 115 16V, 155 20V, TD 75, JTD 105, JTD 130), които нямат информация (ръководство за потребителя) за препоръчваното налягане в гумите:

Pressure of the tires
---------------------

Pressure of inflation to cold (bar)

With warm tire the value of the pressure must be +0.3 bars regarding the prescribed value.

For 175/70 R14, 185/65 R14 and 195/55 R15:

Medium cargo
(front/rear tires)
2.1/2.3

Full load
(front/rear tires)
2.2/2.5

For 195/60 R15:

Medium cargo
(front/rear tires)
2.3/2.3

Full load
(front/rear tires)
2.5/2.5

ето налягането според Autodata за FIAT Brava 98 /103/16

М-да-а-а-а! Така поставен въпроса изглежда логично, но ми позволете да внеса малки корекции, та да не се започне наддумване!

Разглеждайки всеки един момент като статична картина, (както и би трябвало да е, щом говорим за натиск, т.е. - статика на телата в покой) то натиска, който упражнява едно тяло върху земята се определя от две неща - масата на тялото и площта, с която то контактува със земята, като зависимостта обратно пропорционална. Тоест ако площта на едно тяло, с която то контактува със земята се увеличава, тогава натиска, което тялото указва върху единица площ намалява. От тук произлизан някои изводи, а именно - колкото е по-тясна една гума, толкова натиска който тя прилага върху земята е по-голям. На лед това би трябвало да означава, че колкото е по-тясна една гума, толкова приплъзващия момент би трябвало да е по-малък.
Съвременните производители на зимни гуми прилагат този принцип при производството си, като технологиите им позволяват да постигат същият ефект и при по-широки гуми, а именно ламелната структура на грайфера, която намалява площта на контакт със земята и усилва натиска върху единица площ, с което се опитват да избегнат пързалянето. Ефекта върху киша е аналогичен, докато при снежна покривка ефекта зависи от дълбочината на грайфера и подредбата на ламелите а не толкова от ширината на гумата!

Благодаря за вниманието!

Ами точно това не е вярно. Моля провери в някой учебник по физика. Триенето не зависи от площта на контакт, а само от масата и свойствата на триещите се тела.

Колеги, нека да не задръстваме темата с твърде много коментари. Това не означава, че не трябва да се коментира, напротив, но можем да го правим в отделна тема и когато стигнем до окончателен извод да го впишем тук. Идеята е, тук да се съберат само проверени факти, полезни за хората които искат да знаят каква е истината.
Другият вариант е някой от модераторите да се наеме периодично да редактира темата и да маха обсъжданията, които са приключили, като оставя само окончателните изводи. Моля, ако някой от модераторите се наема, да постне тука една бележка.

Off topic:

Започна се...!

Но не ми се спори! Според мен темата не е миродавна, или поне част от нея, така, че е добре да се редактира преди да се слага в Evergreen!

Благодаря!

Абсолютно съгласен - както по отношение на спора натиск vs налягане (щот' има разлика) така и по отношение на администрирането на темата. Призовавам правоимащите да вземат мерки и да порежат целия офтопик, вкл. настоящия пост.

Тъй като темата е интересна, моля автора да обоснове тезата си с неуспорими доказателства(примерно нагледни формули и обяснения, което съм сигурен е несложна работа), така че да не се поражда диспут. Дотогава все пак всеки може да изкаже мнение, нали затова е форум. Тогава и темата ще бъде преместена в раздел "Евъргрийн" без никакви проблеми

Е това последното не е съвсем вярно, проблема е че тогава масата се разпределя на по-голяма площ,намалява масата върху единица площ!

А задавате ли си въпроса, че сцеплението не зависи от площа, НО само когато се разглеждат идеални повърхности? Т.е. в учебниците теорията е, че няма разлика между свойствата на 1 кв. см площ и 1 кв. метър заради разпределението на силата върху по-голямата площ! В реалността коефициента на триене на пътната настилка от см до см се променя драматично (на едно място има лед, на 5 см от него.. пътя вече е сух)!!! Точно за това има значение и широчината на гумата!
Широки при хлъзгав (мокър/заледен) път и тънки при сняг. Поне това пише в литературата