Искам да споделя едно мнение от друг форум за една зловеща катастрофа в която загива детенце на 1 годинка. Искам всеки тук да го прочете много внимателно.

Момичета,сигурно сте попадали на статии или новини за катастрофатра с румънското семейство край Тотлебен станала на 11-ти (когато ми беше държавния изпит) та минах покрай нея...Там загина едно малко момиченце - на 1г и 2м с майка си - 27г и баща си - 33. ПОследната версия беше че си изпуснал цигарата докато карал със 180 и така... се забил в един автубус и от него - в дърво. По целия път имаше разпилени играчики,детска количка...биберони Като отивахме към морето минахме да оставим цветя и бях още по-потресена. Покрай кръста (вързани две клонки) имаше 5-6 шишета,в едно от които имаше още мляко (...как стават за секунди нещата - в единия миг всичко е наред,првиш си рутинните неща - после хоп и те няма) ... бибероната на бебчето беше също оставена там... в тревата където си е отишло малкото ангелче. Съжалявам че ви разказвам всичко това,но понеже минах от там и вече две седмици само за това мисля. не мога да спя често..бе знам какво ми става.Постоянно ме е страх и си представям разни неща - как са са се смеели с майка си на задната седалка (както правим ние на Найчи)... и как в следващия миг.. не минава и ден в който да не помисля поне 5пъти за това малко англече,не знам ...все едно съм го гушкала това дете в една от нощите в които не можах да заспя дори писах стих за .. чувствата и за това което ме мъчи.

Бъдете много внимателни като детето ви е в колата. Както се казва мен кучета ме яли но по моя вина няма да позволя да им падне косъм от главата. Осъзнайте огромната отговорност която носите като шофирате. Независимо кого возите. А видете ли кола с надпис "бебе в колата" увеличете дистанцията. Вътре сигурно е малко дете с притеснената му майка.

Мисля да си закача биберонката на бебенцето ми на огледалото за обратно виждане за да ми седи като обица когато реша да видя върви ли ми колата.

Всичко това е безкрайно тъжно и нелепо, дори. Понякога ме "хващат" бесните и почвам да си меря п****та с други олигофрени като мен на пътя, а след като се прибера се замислям - какво, по дяволите, правя и на кого се доказвам и ми идва сам да си разбия физиономията.

Преди години прочетох на задното ремарке на един македонски камион следния надпис: "Тато, не бръзай, чекам те". Колко истина има в това простичко изречение. Замислете се...
Опитвам се да мисля с главата си, когато шофирам, но понякога не успявам, за щастие все по-рядко се поддавам на измамното изкушения да настъпя газта....но никога с детето ми в колата.

Бъдете разумни, за да стигнете на където сте тръгнали с колите си.

"Не карай по-бързо отколкото може да лети твоят ангел пазител!"
И аз понякога се изкушавам да набримча със 160 - 180, но на първия опасен очастък, завой или др. автомобили успокоявам конете!
Добре, че камиона има ограничител, че със 50 тонна машина шега не бива!

Всеки трябва да бъде внимателен на пътя и да мисли с главата си!!!
Има си места където можеш да си натискаш педала на газта с кеф, но естествено с едно на ум.....
Не може ежедневно да даваме жертви по пътищата заради Пешо, който е пил три мастики, с две бири след тях и кара, или заради Гошо, който е решил че ладата му може да вдигне 150 км...

КАТО ИСКАТЕ ДА ВИДИТЕ ДАЛИ ВАРВИ ИЗГОНЕТЕ ВСИ4КИ И САМИ ПРОБВАИТЕ . АКО СТАНЕ НЕ6ТО И ИМА НЯКОИ В КОЛАТА ВИЕ СТАВАТЕ УБИЕЦ

Да не бързаме към гробищата както се казва! А да стигнем живи и здрави!